МИЛА

Моето мило момиче – Мила пое към своя дом отвъд дъгата. Не мога да спра да плача за нея…..Тя изчака до един ден преди да родя и се предала-. Трудно ми е дори да го напиша. Толкова усилия положих, за да и дам шанс и все пак си мисля, че е имало момент в, който съм могла да обърна нещата, да направя нещо и не съм го направила. Простими мила Мила и знай, че много те обичам. Благодаря ти , че избра мен за своята мисия на зематя. Благодаря ти, че ми посвети 4 месеца от нещастния си живот в това сакато тяло……Ти сега си щастлива, защото тичаш на воля и играеш до полуда……..с всички приятели преминали отвъд…..

Аз разбрах, че си отиваш, защото ти дойде да се сбогуваш с мен…..усетих те. Иска ми се да вярвам, че не си се почувствала и за миг нежелана и тежест…..Прости ми мило мое дете, че хората сме толкова зли и безразлични към чуждата болка….Прости ни и чакай мига в, който отново ще се видим.