СТРАНАТА НА АБСУРДА- БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА

Имало едно време две баби съседки. Едната баба имала женско кученце вързано на верига, което получавало по филийка на ден и на година раждало по два пъти най- малко по 5 кученца.

Много от кученцата били убивани направо с лопатата още докато били бебенца и то пред очите на майката. Тези, които имали късмета да се оттърват от лопатата, започвали да щъкат навън да търсят храна. Злата баба им залоствала вратата и те ставали бездомни. А горкото куче на злата баба не спирало да ражда всяка година. На верига от раждане, на верига раждало и на верига било обречено да умре. Другата баба – съседката била милостива жена. Тя плачела всеки път, когато съседката и убивала или изхвърля кученцата. Тя страдала винаги, когато злата баба биела кучето майка. Добрата баба обаче нямало на кой да се оплаче, защото живеела в Абсурдистан. Всеки ден добрата баба отделяла от своя залък , за да храни нещастниците, който злата баба развъждала непрестанно. Общината от своя страна редовно прочиствала кучетата. За да спре този абсурд Общината взела крайни мерки- ТЪПИТЕ ГЛАВИ НА УПРАВНИЦИТЕ решили да глобят ДОБРАТА БАБА за това , че е добра. Глобили я за това, че събирала кучетата пред входа и хората се оплаквали. Това е политика печално позната в цял Абсурдистан. Никой обаче не се оплакал, че злата баба ги развъждала, че гледала животните в лоши условия,че не ги е кастрирала и регистрирала и, че ги убива, а да не забравяме, че от време на време също ги ТРИЧЕЛА……………….

Злата баба и до ден днешен си живее необезпокоявана, доволна без скруполи и горда от себе си. А добрата баба е наказана за това, че в нея е останала милост към по- слабите същества.