ИСТИНСКИ ЕВРОПЕЙЦИ
На 19 ноември 14 наши кучета поеха своя път към щастието. Някои от тях имат престой при нас повече от една година .
Други поради късмет и добро поведение изпревариха по- старши питомци, които имат леки особенности в характера. Тъй като в България темпа на осиновяване е по- бавен, благодарение на приятели и съмишленици обичаните от нас четириноги отпътуваха за един по- цивилозав свят, който не прави разлика между породисти и непородисти животни.
Ще разкажа историите на 14 щастливци поели към Западна Европа.
Понго- един стар познайник на град Перник. Той е микс с далматинец и със сигурност някога, преди да бъде изхвърлен е бил нечий домашен любимец. Според информация на запознати граждани той дълго време се е скитал по улиците просейки храна. Най- често е престоявал на гарата, където е получавал по залъче от чакащите пътници. При нас се озова случайно. Донесоха го двама мургави събратя, които може би някой е заблудил, че имаме недостиг на кучета. Изоставиха го като го представиха за свое куче. Понго бе кастриран и така остана при нас. Много пъти е предизвиквал интерес от страна на потенциални осиновители, но предвид неговите 8 години хората се отказваха. Един ден Понго бе осиновен в с. Лесковец, но след като избягал от стопаните си и 10 дни бе в неизвестност той отново бе пред портите на тогавашния му дом- изолатора. Многому се зарадвахме и решихме, че за добро или лошо Понги ще чака късмета си отново при нас. Той е едно мърморещо старче, което вечно си дърдореше нещо и обожаваше да се гали като коте.
Доли също е куче озовало се случайно при нас. Бе изхвърлена в района на газостанция „Кристал”. Кастрирахме я и я върнахме отново там. Личеше си, че скоро е имала кученца. Една вечер, слад като си тръгвахме по тъмно от изолатора я объкахме с едно избягало куче и я прибрахме отново. На другата сутрин бе щастлива да ни види. Решихме, че красавицата има нужда отново от дом и така и тя остана. Много послушно и добро животно. Учудващо е как хората се разделят толкова лесно с любимците си. Но ето, че и Доли бе одобрена за чужбина.
Бойко е голямото бебе. Той е едно жизнерадостно момче, което въпреки огромните си размири също получи шанс.
Динго е прекрасно животно. Прибран е от центъра. След като бе кастриран и обезпаразитен, той е трябвало да бъде върнат обратно на центъра, но почувствал грижа и човешка топлина той тичал по колата на екипа ни, хората се смилили и го взели обратно. Той доказа качествата си на невероятно добро и жизнерадостно младо кученце. Напълно безпроблемен и жадуващ за ласка. Динго бе жертва на грешка от наша страна. Той трябваше да замине предния път, но поради объркване на негово място замина Рижи- едно също много изстрадало момче, което вече е със свой дом в Германия. Ето, че дойде момента и на Динго.
Хектор е друго куче с дълга история при нас. През 2007 година той бе кастриран от Фондация „4 лапи” по времето на тяхното изпълнение на едномесечна кастрационна програма в града ни. След дни обаче бе намерен със счупени предни лапи да лежи в безпомощно състояние в градинката над х-л „Струма”. След направена тежка операция той бе настанен в приемен дом. Дълги месеци Хектор бе с вътрешни шини и сменяше често приемните домове, тъй като бе голямо куче и изискваше повече грижи. Най – накрая намери постоянен дом в с. Драгичево. Там прекарал близо 2 години. Когато поехме дейността в изолатора ни беше страх да звъннем на стопаните му може би, защото прекалено вече бяхме свикнали с безотговорността на хората и знаехме какво да очакваме. Еден ден се престрашихме и разбрахме, че Хектор избягал. Жената не бе особено ентусиазирана да си го намери. Открихме Хектор в кв. „Изток” отново бездомен и го взехме при нас. Той е великорепно куче- микс с Ризеншнауцер, много силен, толерантен и енергичен. Ограмна радост бе за нас да разберем, че и Хектор ще става чужденец.
Янка е кученце което бе загубило вярата си в хората. Тя бе напълно несоциално животно и към хора и към животни. Вечно бягаше и се криеше в някой тъмен ъгъл. Диди я пое в дома си, за да се погрижи за нея и да я социализира. Там Янка разцъфна и показа какво прекрасно животно е всъщност. Никой от нас не знае през какво ли се е наложило да мине нещастното създание, за да заживее във вечен страх. Важното е, че всичко вече е зад нея и се надяваме от тук насетне да бъде много обичана и обгрижвана.
Ава е родена с късмет. Тя е питбулоподобно куче прибрано от кв. „Твърди ливади”. Този квартал е известен с вечния приток на животни от близкия ромски квартал „Рудничар”. Ава остана при нас, тъй като бе рисковано да я върнем отново в квартала. Малко след като приключихме дейността си в изолатора и тя бе поета от новите стопани в „Твърди ливади” бяха убити десетки животни. Ава щеше да е една от жертвите. Въпреки питбулоподобния си вид момичето бе адски добро и любвеобвилно. Жадна за ласка и човешки контакт. Виждаше се, че е било домашно куче, тъй като щом видеше каишката веднага се приготвяше за разходка. Е щастливи сме, че с много трудности и лишения и Ава вече има своя втори шанс.
Маша също бе одобрена за чужбина въпреки, че е на 6 години. Тя преживя две операции, тъй като получи силен кръвоизлив. Дълбоко се съмнявахме, че тогава Маша ще преживее ноща, но тя не само, че оживя, а и се възстанови напълно.
Мая е взета от центъра. Обитавше района около зоомагазина, където бе обгрижвана. Прибрахме я за кастрация в напреднала бременност. Тъй като и ние сме хора и имаме своите пристрастия Мая грабна сърцето на един човек от екипа и така и тя изостана при нас. Пък и от Община Перник вечно искаха да се „чисти” центъра така, че Мая е едно от изчистените кучета. Интересен е факта, че тези животни, които у нас се считат за боклук в чужбина са ценени и обичани. Радваме се , че успяхме да „изчистим” и Мая.
Грей е едно от бебетата на мама Бубка. Той заедно с трите си сестри пристигнаха с майка им Бубка в изолатора още в началото на нашата дейност. Те бяха ваксинирани и оцеляха. Сестра му Кира вече е в Германия. Другата му сестричка е осиновена в село Ярджиловци. Бъни е все още при нас, но се надяваме скоро и тя да намери щастието. Майка им Бубка е в Холандия при нашите приятели Юлия и Ричард. Грей е добро, но малко боязливо кученце. В приюта в чужбина доброволец е прекарал 1 час с него при пристигането, за да го предразположи и успокои.
Шаги бе ударен от автомобил и лежеше безпомощен пред „Топлофикация” в кв. „Иван Пашов”. За него ни се обади журналистката Красимира Стойнева. Това е още едно доказателство, че хората са съпричастни към нещастието на живо същество било то на човек или на животно. Дълго време Шаги се възстановяваше под грижите на нашите лекари. Той толкова много се преобрази, че докторът не можа да го познае, когато го видя при подготовката за неговото заминаване.
Шарко е мъник, който след кастрация бе върнат на мястото , където бе намерен в центъра на града. Един ден Шарко бе блъснат от кола. Така той отново се озова при нас. За щастие издръжливото кученце се възстанови напълно и дочака възможността за нов живот.
Фреди или т.нар. Левент. Той и неговото братче бяха изхвърлени на нерегламентираното сметище при изолатора. Не ги прибрахме, защото малки кученца умират от болести в изолатора поради липсата на имунитет, а пари за поливалентни ваксини нямахме. Грижехме се за тях всеки ден като им оставяхме храна. Еден ден братчето на Левент се разболя. За съжаление не успяхме да му помогнем и той почина. Фреди обаче бе ваксиниран и заживя с нашето голямо семейство. Ето, че му било писано да замине.
Зендра е красавица с късмет. Тя бе доста заядлива с другите кучета и един ден доста си изпати. Търпението на по- големите се изчерпа и я поотупаха. Зендра е почти от самото начало с нас и много свикнахме с нея. За нас всяко животно има своята индивидуалност, характер и особенности. Бяхме приели Зендра такава, каквато е и се радваме, че и тя ще живее в чужбина. Обичаме е Зендра.